19 февр. 2017 г., 18:31

Музика в черно и бяло

1K 1 1

Музиката – чиста и докосваща всяко сетиво.
Музиката – хляб и вода за душата,

винаги способна е да отмие тъгата.

 

Често кара ме да се замислям –

нима е нужно друго, за да си щастлив?

Или пък достатъчно е

в нейната мелодия да се потопиш?

 

А щом пианото засвири –

магически изчезвам в нов, загадъчен

и така спокоен свят.

 

Клавишите му – черни и бели са,

също като нашите дни.

Редувайки се, създават нашата история,

доброто с лошото винаги за ръка върви.

 

Мелодията ти – с нея аз мечтая,

плача и успокоявам своята душа.

Способна да накараш някого да чувства,

макар и да не вярва в твоята красота –

такава си ти, моя музо, запълваща сърца. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...