Виждам през прозореца луната,
пълна и обагрена в жълто,
огрява ме безмълвно,
пробива в мене тъмнината.
"Езическа богиньо в забвение
със немирен сребърен език,
и с най-прекрасен лик,
приеми моето смирение"
Въпроси и задавам,
за теб, моята единствена,
следва истина след истина
и започвам аз да се съмнявам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse