27 jun 2007, 14:26

My Selene 

  Poesía
556 0 1


Виждам през прозореца луната,
пълна и обагрена в жълто,
огрява ме безмълвно,
пробива в мене тъмнината.


"Езическа богиньо в забвение
със немирен сребърен език,
и с най-прекрасен лик,
приеми моето смирение"

Въпроси и задавам,
за теб, моята единствена,
следва истина след истина
и започвам аз да се съмнявам.

Тя е господарят на нощта,
шепотът й ме обгръща,
прегръдката й ме поглъща,
искрено желая й плътта.

Лунен лъч до мен достига,
гали бавно моето лице,
докосва нежно моите ръце,
тя самодоволно се присмива.

Вино, ягоди, приятен аромат и свещи,
огнен поглед върху мен,
кожата и има бронзов тен,
момичето забива нокти в моите плещи.

Нишката по нея, изплетена от фина прежда,
тишината е обвита в тъга,
всичко се изпълва с мъгла,
остава единствено моята надежда.

Всичко в нея моли те да продължиш,
съблазънта в нея е отровна
и фантазията й - огромна,
мигом би те умървила, ако устоиш.

Страстна целувка между двама
през топла юлска нощ
точно в полунощ
оставя по устната й рана.

Видението губи се в празнотата,
не усетих никакви преструвки,
горя още от нейните целувки
и оставам сам в самотата.

Богинята поиска ме сега
и аз поисках нея,
тя кара ме да пея,
говореше и пазеше в нощта.

Пред мен утрото се връща,
колко странна нощ измина
единствена и неповторима,
а някой в леглото ме прегръща.

А, това си ти, любима.
Усещам твоята ръка на мен,
чувствам се като в плен,
че изневерих ти с богиня.

Обръщам се към тебе пръв.
Целувам цялото ти тяло,
но освен вкуса на вино бяло...
Защо на устната ти има капка кръв?




© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много думи са това . Поезията иска с малко думи големи неща да казваш! Пресей стиховете и остави най-важното и хубавото и ще видиш ефекта, защото ти пишеш хубаво!
Propuestas
: ??:??