My Selene
Виждам през прозореца луната,
пълна и обагрена в жълто,
огрява ме безмълвно,
пробива в мене тъмнината.
"Езическа богиньо в забвение
със немирен сребърен език,
и с най-прекрасен лик,
приеми моето смирение"
Въпроси и задавам,
за теб, моята единствена,
следва истина след истина
и започвам аз да се съмнявам.
Тя е господарят на нощта,
шепотът й ме обгръща,
прегръдката й ме поглъща,
искрено желая й плътта.
Лунен лъч до мен достига,
гали бавно моето лице,
докосва нежно моите ръце,
тя самодоволно се присмива.
Вино, ягоди, приятен аромат и свещи,
огнен поглед върху мен,
кожата и има бронзов тен,
момичето забива нокти в моите плещи.
Нишката по нея, изплетена от фина прежда,
тишината е обвита в тъга,
всичко се изпълва с мъгла,
остава единствено моята надежда.
Всичко в нея моли те да продължиш,
съблазънта в нея е отровна
и фантазията й - огромна,
мигом би те умървила, ако устоиш.
Страстна целувка между двама
през топла юлска нощ
точно в полунощ
оставя по устната й рана.
Видението губи се в празнотата,
не усетих никакви преструвки,
горя още от нейните целувки
и оставам сам в самотата.
Богинята поиска ме сега
и аз поисках нея,
тя кара ме да пея,
говореше и пазеше в нощта.
Пред мен утрото се връща,
колко странна нощ измина
единствена и неповторима,
а някой в леглото ме прегръща.
А, това си ти, любима.
Усещам твоята ръка на мен,
чувствам се като в плен,
че изневерих ти с богиня.
Обръщам се към тебе пръв.
Целувам цялото ти тяло,
но освен вкуса на вино бяло...
Защо на устната ти има капка кръв?
© Георги All rights reserved.
