My Selene
Виждам през прозореца луната,
пълна и обагрена в жълто,
огрява ме безмълвно,
пробива в мене тъмнината.
"Езическа богиньо в забвение
със немирен сребърен език,
и с най-прекрасен лик,
приеми моето смирение"
Въпроси и задавам,
за теб, моята единствена,
следва истина след истина
и започвам аз да се съмнявам.
Тя е господарят на нощта,
шепотът й ме обгръща,
прегръдката й ме поглъща,
искрено желая й плътта.
Лунен лъч до мен достига,
гали бавно моето лице,
докосва нежно моите ръце,
тя самодоволно се присмива.
Вино, ягоди, приятен аромат и свещи,
огнен поглед върху мен,
кожата и има бронзов тен,
момичето забива нокти в моите плещи.
Нишката по нея, изплетена от фина прежда,
тишината е обвита в тъга,
всичко се изпълва с мъгла,
остава единствено моята надежда.
Всичко в нея моли те да продължиш,
съблазънта в нея е отровна
и фантазията й - огромна,
мигом би те умървила, ако устоиш.
Страстна целувка между двама
през топла юлска нощ
точно в полунощ
оставя по устната й рана.
Видението губи се в празнотата,
не усетих никакви преструвки,
горя още от нейните целувки
и оставам сам в самотата.
Богинята поиска ме сега
и аз поисках нея,
тя кара ме да пея,
говореше и пазеше в нощта.
Пред мен утрото се връща,
колко странна нощ измина
единствена и неповторима,
а някой в леглото ме прегръща.
А, това си ти, любима.
Усещам твоята ръка на мен,
чувствам се като в плен,
че изневерих ти с богиня.
Обръщам се към тебе пръв.
Целувам цялото ти тяло,
но освен вкуса на вино бяло...
Защо на устната ти има капка кръв?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
