18 ago 2009, 22:11

Мястото на мечтите

  Poesía
718 0 1

Луната свири своя есенен блус,

а в тъмнината само една душа е отворила очи.

Стоейки на брега самотен, пуст,

само тя открива красотата в тези звуци и лети.

 

 

Живее тя отдавна тук,

безмълвно всеки ден и всяка нощ посреща.

Бряг не може друг да посети,

защото само тук сърцето ù покой усеща.

 

 

Това домът е, който никога не я упрекна

и тишината, която винаги топло я приветства.

Мястото, където болката секва,

заглушена от магическа намеса.

 

 

Там грешките се винаги разбират и поправят,

а всяко листенце тревогата успокоява.

Там мечтите винаги назряват,

а морето шепне и красиви спомени навява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...