Луната свири своя есенен блус,
а в тъмнината само една душа е отворила очи.
Стоейки на брега самотен, пуст,
само тя открива красотата в тези звуци и лети.
Живее тя отдавна тук,
безмълвно всеки ден и всяка нощ посреща.
Бряг не може друг да посети,
защото само тук сърцето ù покой усеща.
Това домът е, който никога не я упрекна
и тишината, която винаги топло я приветства.
Мястото, където болката секва,
заглушена от магическа намеса.
Там грешките се винаги разбират и поправят,
а всяко листенце тревогата успокоява.
Там мечтите винаги назряват,
а морето шепне и красиви спомени навява.
© Габриела Все права защищены