Луната свири своя есенен блус,

а в тъмнината само една душа е отворила очи.

Стоейки на брега самотен, пуст,

само тя открива красотата в тези звуци и лети.

Живее тя отдавна тук,

безмълвно всеки ден и всяка нощ посреща.

Бряг не може друг да посети,

защото само тук сърцето ù покой усеща.

Това домът е, който никога не я упрекна

и тишината, която винаги топло я приветства.

Мястото, където болката секва,

заглушена от магическа намеса.

Там грешките се винаги разбират и поправят,

а всяко листенце тревогата успокоява.

Там мечтите винаги назряват,

а морето шепне и красиви спомени навява.