valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
4 oct 2013, 19:47  

Мястото ти

868 0 11

 

            

          Всеки мой издишан стих е

          тъжната ми история с теб -

          една обич звънливо тиха,

          стискаща ми гърлото в куплет.

 

          Така бих искал! Но не мога

          да ти подам приятелска ръка,

          скован от традиция сурова -

          ръка не заслужава възрастта...

 

          Аз знам! Никога не ще си моя,

          любовта си е единствено за мен -

          безсънна да ми гори покоя

          и сребристо да дозасипва моя ден!

 

          От упреци безброй оплискан,

          изстива в джоба мойта длан,

          със самотата пак ще се здрависвам,

          но знай - мястото ти е топло - там...!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Василев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • gasenica (Гъсеница)
    gasenica (Гъсеница)
    Много ми хареса!
  • dragonSbride (Анима)
    dragonSbride (Анима)
    Тъжно и красиво мъжко стихотворение...
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Благодаря ви много, приятели! Щастлив съм, че ви имам!Топли поздрави на всички!
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Валентин?! И защо сам си слагаш ограничения? "Така бих искал! Но не мога..." - мисля, че можеш, но се страхуваш... Няма как да получиш отговор "Да", ако не си почукал...Любовта има много проявления и не е задължително да е физическа, но ти по-добре от мен го знаеш
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Харесах!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0