valqka (Валентин Василев) valqka (Валентин Василев)
8 515
Oct 4, 2013, 7:47 PM  

Мястото ти

  Poetry » Love
869 0 11

 

            

          Всеки мой издишан стих е

          тъжната ми история с теб -

          една обич звънливо тиха,

          стискаща ми гърлото в куплет.

 

          Така бих искал! Но не мога

          да ти подам приятелска ръка,

          скован от традиция сурова -

          ръка не заслужава възрастта...

 

          Аз знам! Никога не ще си моя,

          любовта си е единствено за мен -

          безсънна да ми гори покоя

          и сребристо да дозасипва моя ден!

 

          От упреци безброй оплискан,

          изстива в джоба мойта длан,

          със самотата пак ще се здрависвам,

          но знай - мястото ти е топло - там...!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • gasenica (Гъсеница)
    gasenica (Гъсеница)
    Много ми хареса!
  • dragonSbride (Анима)
    dragonSbride (Анима)
    Тъжно и красиво мъжко стихотворение...
  • valqka (Валентин Василев)
    valqka (Валентин Василев)
    Благодаря ви много, приятели! Щастлив съм, че ви имам!Топли поздрави на всички!
  • manipuliram (Манипулирам)
    manipuliram (Манипулирам)
    Валентин?! И защо сам си слагаш ограничения? "Така бих искал! Но не мога..." - мисля, че можеш, но се страхуваш... Няма как да получиш отговор "Да", ако не си почукал...Любовта има много проявления и не е задължително да е физическа, но ти по-добре от мен го знаеш
  • valia1771 (Ивон)
    valia1771 (Ивон)
    Харесах!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0