Мястото ти
Всеки мой издишан стих е
тъжната ми история с теб -
една обич звънливо тиха,
стискаща ми гърлото в куплет.
Така бих искал! Но не мога
да ти подам приятелска ръка,
скован от традиция сурова -
ръка не заслужава възрастта...
Аз знам! Никога не ще си моя,
любовта си е единствено за мен -
безсънна да ми гори покоя
и сребристо да дозасипва моя ден!
От упреци безброй оплискан,
изстива в джоба мойта длан,
със самотата пак ще се здрависвам,
но знай - мястото ти е топло - там...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
