Любов, приятелко на този,
богат с чувства- бурен океан.
И носиш аромат на рози,
от вятър нейде разпилян.
Пиян съм от любов и младост
и лудост вихри се в ума.
И мъдрост носи тази сладост
и пази ни сърцето и дома.
Любов, лудетино, желана, мила!
Без теб, любов, не мога да летя.
Едничка, ти ми даваш сила,
щастлив в прегръдка да заспя.
Любов, оставаш с нас-не си отиваш
и знаеш как сърцата ни да събереш.
Любовно, ти сълзите да изтриваш
и огън в огнището да накладеш.
© Люси Атанасова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите »