11 may 2006, 10:49  

МЪДРАТА КНИГА

  Poesía
1.1K 0 2

 

 

 

 

 

-    Вземи тази книга. – каза старицата  с изнемощял глас.

- Вземи я и я пази, тъй както майка орлица пази невръстните си орлета. Аз я започнах преди много години, дори не помня къде и кога, но тя ще ти каже, тя помни. Просто трябва да отвориш на първата страница. Ето че днес идва моят час, аз вече съм стара и грохнала, вече съм пътница и не мога да се грижа за нея. Нямам си нищичко ценно да ти завещая, нито пари, нито лъскава къща, имам само нея – семейната книга, извехтяла и малко раздърпана, но побрала и съхранила целия ми живот. Тя носи със себе си мъдростта на цели осемдесет години. Вземи я, допиши я и знай, че тя е безценна, защото ако искаш да предскажеш бъдещето, първо трябва да познаваш миналото си. Трябва да знаеш корените си и когато стигнеш до края на пътя си, да си спомниш откъде си тръгнала. Тя ще ти помогне да познаеш себе си и да постигнеш смирението, защото само човек, постигнал мир с душата си, може да бъде щастлив и спокоен! – каза старицата, усмихна се и издъхна.

Момичето взе книгата, изпълни всички заръки на баба си, усърдно пази семейната книга и записа в нея своята семейна история, но и досега не разбираше последните мъдри думи на баба си. Може би защото просто все още не бе познала смирението и все още бе прекалено рано, може би всичко щеше да разбере, когато дойде време да предаде старата семейна книга на внучка си!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бъзева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да.И на мен ми хареса!
    Но мястото навярно е при разказите.
    Поздравления!
  • Развълнува ме тази семейна книга и особено мъдрата старица.
    Може би,всеки трябва да има такава книга,за да знае от къде идват корените му.
    Поздрав Нели...разказваш толкова увлекателно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...