МЪДРАТА КНИГА
- Вземи тази книга. – каза старицата с изнемощял глас.
- Вземи я и я пази, тъй както майка орлица пази невръстните си орлета. Аз я започнах преди много години, дори не помня къде и кога, но тя ще ти каже, тя помни. Просто трябва да отвориш на първата страница. Ето че днес идва моят час, аз вече съм стара и грохнала, вече съм пътница и не мога да се грижа за нея. Нямам си нищичко ценно да ти завещая, нито пари, нито лъскава къща, имам само нея – семейната книга, извехтяла и малко раздърпана, но побрала и съхранила целия ми живот. Тя носи със себе си мъдростта на цели осемдесет години. Вземи я, допиши я и знай, че тя е безценна, защото ако искаш да предскажеш бъдещето, първо трябва да познаваш миналото си. Трябва да знаеш корените си и когато стигнеш до края на пътя си, да си спомниш откъде си тръгнала. Тя ще ти помогне да познаеш себе си и да постигнеш смирението, защото само човек, постигнал мир с душата си, може да бъде щастлив и спокоен! – каза старицата, усмихна се и издъхна.
Момичето взе книгата, изпълни всички заръки на баба си, усърдно пази семейната книга и записа в нея своята семейна история, но и досега не разбираше последните мъдри думи на баба си. Може би защото просто все още не бе познала смирението и все още бе прекалено рано, може би всичко щеше да разбере, когато дойде време да предаде старата семейна книга на внучка си!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Бъзева Всички права запазени
