- Вземи тази книга. – каза старицата с изнемощял глас.
- Вземи я и я пази, тъй както майка орлица пази невръстните си орлета. Аз я започнах преди много години, дори не помня къде и кога, но тя ще ти каже, тя помни. Просто трябва да отвориш на първата страница. Ето че днес идва моят час, аз вече съм стара и грохнала, вече съм пътница и не мога да се грижа за нея. Нямам си нищичко ценно да ти завещая, нито пари, нито лъскава къща, имам само нея – семейната книга, извехтяла и малко раздърпана, но побрала и съхранила целия ми живот. Тя носи със себе си мъдростта на цели осемдесет години. Вземи я, допиши я и знай, че тя е безценна, защото ако искаш да предскажеш бъдещето, първо трябва да познаваш миналото си. Трябва да знаеш корените си и когато стигнеш до края на пътя си, да си спомниш откъде си тръгнала. Тя ще ти помогне да познаеш себе си и да постигнеш смирението, защото само човек, постигнал мир с душата си, може да бъде щастлив и спокоен! – каза старицата, усмихна се и издъхна.
Момиче ...