1995 г.

И капе тъжният живот

във стъпките на минал миг,

ухае на притихнал дъжд

и чака ни пътуващ цирк.

Политаш срещу хоризонта

и се забиваш в неизбежност

и пак вървиш натам, където

умират твоите надежди.

Усмивката ти е в мъгла,

страхът ти някак си се чуди

къде във цялата игра

те води твоето безумие.

Гушни мъглата! Виж, през нея

светът по-светъл е, нали?

Потъни в мъглата! Спи със нея

и свойто място намери.

Изпий мъглата и във нея

ти потопи се и живей.

И концентрирай се, и адаптирай,

и абстрахирай се, и оцелей...

Няма път, няма шанс, няма смисъл,

но сърцето все още тупти

и крещи, и се брани отвътре

със железните твои врати.

Няма избор! Няма търпение!

Няма нищо! Само мъгла!

Древен призрак все още търси

нерешената своя съдба.

Хамлет плаче на кръстопътя!

На върха на една игла

сатаната се смее, дяволски,

а наоколо - само мъгла...!!!