29 dic 2012, 16:58

Мъглата 

  Poesía » De amor
638 0 1

Седя и те чакам на зелената трева

в тази тъмна, отвратителна мъгла.

Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.

Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.

 

Небето излъчва мъчение и гняв.

А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.

Теб все още те няма и моето сърце скърби.

Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.

© Мъченик на Изкуството Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??