Седя и те чакам на зелената трева
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв.
А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.
Теб все още те няма и моето сърце скърби.
Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.