Седя и те чакам на зелената трева
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв.
А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.
Теб все още те няма и моето сърце скърби.
Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.
© Мъченик на Изкуството All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
