Седя и те чакам на зелената трева
в тази тъмна, отвратителна мъгла.
Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.
Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.
Небето излъчва мъчение и гняв.
А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.
Теб все още те няма и моето сърце скърби.
Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.
© Мъченик на Изкуството All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
