29.12.2012 г., 16:58 ч.

Мъглата 

  Поезия » Любовна
640 0 1

Седя и те чакам на зелената трева

в тази тъмна, отвратителна мъгла.

Поглъща тя моето въображение, като малка капчица тъга.

Идват ми мисли странни, плача аз в булото на нощта.

 

Небето излъчва мъчение и гняв.

А аз съм едно тъжно и ревящо хлапе.

Теб все още те няма и моето сърце скърби.

Болката ми не можах да прикрия, като купища безмилостна мъгла.

© Мъченик на Изкуството Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??