Мъж

3 mar 2013, 9:21

Poesía

398 0 0

Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си
и винаги пръв е в жестокия бой.

Усмивка не помни,
кръвта му пилей се
от бурните битки на своя живот.
Краката са тежки,
сърцето сковано,
единствено в себе си чувства се роб.

И винаги в залез
той стиснал е зъби,
сън не покрива сърдито лице.
Воинът в рани,
умира и пази,
едно непораснало детско сърце.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Мъж

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas