Мъж

Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си
и винаги пръв е в жестокия бой.

Усмивка не помни,
кръвта му пилей се
от бурните битки на своя живот.
Краката са тежки,
сърцето сковано,
единствено в себе си чувства се роб.

И винаги в залез
той стиснал е зъби,
сън не покрива сърдито лице.
Воинът в рани,
умира и пази,
едно непораснало детско сърце.