Mar 3, 2013, 9:21 AM

Мъж 

  Poetry
498 0 0
Ален е пътят му,
очите присвити,
не в дуго, а в пътя намира покой.
С ръцете си груби
той стиска звука си
и винаги пръв е в жестокия бой.
Усмивка не помни,
кръвта му пилей се
от бурните битки на своя живот.
Краката са тежки,
сърцето сковано,
единствено в себе си чувства се роб. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Random works
: ??:??