земята под краката ми простена,
когато го видях за първи път...
но рекох си:
"поспри, сърце! простено ти е!
Все пак насреща ти стои
не някое магаре(!)
а мъж! От плът и кръв!"
... и лятото преглътна
(милостиво!)
своята сълза
а на глас изричам бодро
(с пресъхнала уста)
- извинявай! малко закъснях!
а той... с най-тънката усмивка
леко кимна,
завъртя глава...
... и кокетката у мен
вместо да запърха с мигли
се оттегли тихо... и замря :)
и за първи път в живота си...
по дяволите! чак сега разбрах!
че още имало мъже,
които само с жест
ще могат да ти кажат...
"Господи! Каква жена!"
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados