20 ago 2009, 22:03

Мъжка история

  Poesía » Otra
1.1K 0 5


Онази, дето спря да харесваш,
по навик гърба ти ще пази...
защото мрази да мрази
даже заслужено...
Нея не, но заблуди харесваш
и кучки, яко обучени,
да глозгат плътта ти до кокал,
на фона на спретнати вопли...
Да не кажеш отново,
че нищо не казах...
Ще има наказани.
Налей ми сега от Бейлиса...
Пусни ми Вангелис... и лягай -
ще сънуваш онази,
която не може да мрази,
дори и заслужено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Блак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...