Aug 20, 2009, 10:03 PM

Мъжка история

  Poetry » Other
1.1K 0 5


Онази, дето спря да харесваш,
по навик гърба ти ще пази...
защото мрази да мрази
даже заслужено...
Нея не, но заблуди харесваш
и кучки, яко обучени,
да глозгат плътта ти до кокал,
на фона на спретнати вопли...
Да не кажеш отново,
че нищо не казах...
Ще има наказани.
Налей ми сега от Бейлиса...
Пусни ми Вангелис... и лягай -
ще сънуваш онази,
която не може да мрази,
дори и заслужено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...