Aug 20, 2009, 10:03 PM

Мъжка история

  Poetry » Other
1.1K 0 5


Онази, дето спря да харесваш,
по навик гърба ти ще пази...
защото мрази да мрази
даже заслужено...
Нея не, но заблуди харесваш
и кучки, яко обучени,
да глозгат плътта ти до кокал,
на фона на спретнати вопли...
Да не кажеш отново,
че нищо не казах...
Ще има наказани.
Налей ми сега от Бейлиса...
Пусни ми Вангелис... и лягай -
ще сънуваш онази,
която не може да мрази,
дори и заслужено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Блак All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...