Посвещавам на 93-годишния си баща 

Солен турук с червено вино в мъжка вечер,

 наситена с истории и приключения.

Вибрира въздуха от гърлен смях и  глетчери

с юнашки тонове и майчини благословии.

Трима  велики триумфатори на церемония,

 в словесна колесница  със гирлянди,

надмогнали властта на всяка хегемония,

във тоги от звезди и от легенди.

Баща ми, вуйчо ми  и Ечо аптекаря

под масата потропват със копита,

като че сделката на вечността си договарят,

със Бога спорейки безбожно и  сърдито.

Двама кръвни тракийци и един лют  турлак

от кеф блъскат  юмруци и до сълзи се смеят,

после чашите вдигат, свято отпиват, с мерак,

със турука замезват и разнежено, хленчещо пеят.

Дамаджаната взе да църцори и после секна.

Последва  словоизлиятелно, дълго сбогуване.

Яките мъжки крака са безобразно омекнали.

Десет литра вино и  глътчица щастие

заплатиха с цена на години тъгуване...