31 mar 2014, 0:33

Мъжки разговор

  Poesía
616 0 0

Мъжки разговор

 

Те запалват цигара. И светват.

Като фарове режат света.

Гласовете им войнски нареждат

как да стане това ей-така.

 

Револверно изстрелват в небето

огнеметен снаряд след снаряд.

До девето коляно уцелват парчето

и димят от цигари  дула.

 

По коравите мрежи от грижи

пот и цветен прашец се изливат.

И поникват некипели и диви

исторични трапези, поляти с ракия. 

 

За жените си тайно подсмърчат.

Заговарят ли – „за моята вкъщи”,

макар в ореол от деца и намръщена,

като дама на кон си я виждат, и искат.

 

Ще потъгуват за мама на село, за

стария. За къщата, двора и нивата –

вече отколешни,  димящи в забрава,

но свива се нещо за тях, насълзява...

 

Ще изпият едно със съседа отсреща.

Съседката ще нареже туршия.

„Наздраве!”- ще викнат горещо мъжете.

Привечер те знаят как да загиват. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...