Мъжки разговор

Те запалват цигара. И светват.

Като фарове режат света.

Гласовете им войнски нареждат

как да стане това ей-така.

Револверно изстрелват в небето

огнеметен снаряд след снаряд.

До девето коляно уцелват парчето

и димят от цигари  дула.

По коравите мрежи от грижи

пот и цветен прашец се изливат.

И поникват некипели и диви

исторични трапези, поляти с ракия. 

За жените си тайно подсмърчат.

Заговарят ли – „за моята вкъщи”,

макар в ореол от деца и намръщена,

като дама на кон си я виждат, и искат.

Ще потъгуват за мама на село, за

стария. За къщата, двора и нивата –

вече отколешни,  димящи в забрава,

но свива се нещо за тях, насълзява...

Ще изпият едно със съседа отсреща.

Съседката ще нареже туршия.

„Наздраве!”- ще викнат горещо мъжете.

Привечер те знаят как да загиват.