5 may 2007, 14:10

Мъжко момиче

  Poesía
1.2K 1 7
Аз не плача, защото съм мъжко момиче.
Не тъгувам за глупави дребни неща.
Със коси разпилени обичам да тичам,
да целувам деня, да ме милва нощта.

Аз сама си проправям със лакти пътека,
стискам зъби, когато безумно боли
и преглъщам сълзите, когато човека,
с който дом и постеля и залък делих

ме предаде (дори не за трийсет жълтици),
а от ревност, от яд, и от скука дори,
и когато приятел, когото обичах
оцени верността ми на шепа пари.

Аз съм мъжко момиче. Какво да се прави?
Всеки място под слънцето търси сега.
И вървя по света със юмруци корави,
със усмивка маскирала гняв и тъга.

Аз съм мъжко момиче. Очите ми светят.
Омагьосвам мъжете с копнежи и страст.
Колко мъжки момичета на тази планета
романтично разпалват искрата във вас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...