Мъжът

17 jul 2010, 10:53

Poesía » Otra

492 0 1

Изморен от самодостатъчност,

сам на себе си непознат,

счупил на живота си главната ос

и приятелства взривил на инат

изнервен от грехонатякване,

на себе си вече простил,

живея във вечно очакване

на жест един - нежен и мил.

Мрачен, грешен, нервен и всякакъв

крача сам през летния ден.

Тази, която ме иска такъв,

до последния миг ще е с мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

airiskra (Искра Радева Николова)

2010-07-17T18:44:01+03:00

Много хубаво описание...Поздрави!!