17.07.2010 г., 10:53 ч.

Мъжът 

  Поезия » Друга
493 0 1
Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване,
на себе си вече простил,
живея във вечно очакване
на жест един - нежен и мил.
Мрачен, грешен, нервен и всякакъв
крача сам през летния ден.
Тази, която ме иска такъв,
до последния миг ще е с мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??