Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване,
на себе си вече простил,
живея във вечно очакване
на жест един - нежен и мил.
Мрачен, грешен, нервен и всякакъв
крача сам през летния ден.
Тази, която ме иска такъв,
до последния миг ще е с мен.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
