21 feb 2011, 23:50

Мъжът Дон Жуан

  Poesía » Otra
1.2K 1 14

Той винаги е транзитен –

от едно място на друго,

от жена на жена.

Неуморим... ненаситен,

недоволен да живее

по веднъж на деня.

 

Обича да бъде обичан,

артистично играе играта -

готов е да я напусне,

да захапе другата жертва,

да продължи победния ход.

Бяга от рутината.

 

Той винаги е неразгадаем -

шокиращ костюм е душата му.

Играе двойствена роля –

в едната прави любов,

а в другата наблюдава

публиката дали ръкопляска.

 

Но когато остане самотен,

като дух във бутилка,

дълго плува изгубен

в океана на самотата.

И едва тогава търси жената,

готова тапата да изтръгне.

С две чисти ръце...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...