Feb 21, 2011, 11:50 PM

Мъжът Дон Жуан

  Poetry » Other
1.2K 1 14

Той винаги е транзитен –

от едно място на друго,

от жена на жена.

Неуморим... ненаситен,

недоволен да живее

по веднъж на деня.

 

Обича да бъде обичан,

артистично играе играта -

готов е да я напусне,

да захапе другата жертва,

да продължи победния ход.

Бяга от рутината.

 

Той винаги е неразгадаем -

шокиращ костюм е душата му.

Играе двойствена роля –

в едната прави любов,

а в другата наблюдава

публиката дали ръкопляска.

 

Но когато остане самотен,

като дух във бутилка,

дълго плува изгубен

в океана на самотата.

И едва тогава търси жената,

готова тапата да изтръгне.

С две чисти ръце...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...