26 feb 2009, 11:12

Мъжът с пари

  Poesía » Otra
975 0 4
 

Той има скъпите си дрехи,

кола красива нов модел!

С приятели в безпътни нощи,

а после в някой нов мотел.

 

Той има своята любима,

и всяка нощ е по-добра.

С име винаги различно,

от каталога най-скъпата!

 

 

Той никога не се усмихва,

няма време вече за това!

В живота смехът и плачът

не са по неговите правила!

 

Когато времето минава,

сили няма за бурния живот!

Луксозният му дом го чака

без приятелска добра ръка,

усмивка нежна и любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всички сме лоши-кой повече,кой по малко.И дпбре че най-хубавите неща са безплатни!
  • Много вярно казано!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Е сега остава и да се разплача за него, горкият лирически, как може и богатите да плачат. Лудницаааа...
    П.П. Извинявай, просто няма как да му съчувствам, иначе ако държиш на стиха си оправи си римите от втора строфа нататък. С най-добри чувства!
  • Истина е...Много яко стихче

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...