16 ago 2023, 20:36

Мъжът в мъглата

  Poesía
347 3 4

МЪЖЪТ В МЪГЛАТА

 

... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,  
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука,
как залезът връз гърбавия рид се разпиля на вили-мотовили,

 

Луната пламна – клечица кибрит, и изпламтя, останала без сили,
мушичка в мрежа паякът лови – додея му да дебне пеперуди! –
и охлювчето в сънните треви зажажда дъжд, за ден да се събуди.
Във капка от небесната вода ли се търкулнах – камъче във бездна? –
да си развея бялата брада и тихо – вдън мъглата! – да изчезна.

 

16 август 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...