16 ago 2023, 20:36

Мъжът в мъглата

  Poesía
350 3 4

МЪЖЪТ В МЪГЛАТА

 

... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,  
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука,
как залезът връз гърбавия рид се разпиля на вили-мотовили,

 

Луната пламна – клечица кибрит, и изпламтя, останала без сили,
мушичка в мрежа паякът лови – додея му да дебне пеперуди! –
и охлювчето в сънните треви зажажда дъжд, за ден да се събуди.
Във капка от небесната вода ли се търкулнах – камъче във бездна? –
да си развея бялата брада и тихо – вдън мъглата! – да изчезна.

 

16 август 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....