Мъжът в мъглата
МЪЖЪТ В МЪГЛАТА
... обръсна вятър сухите бърда, валмата тръни погна с яки пръти,
в разпърцаните щъркови гнезда яйца мъглата сякаш взе да мъти –
развлачиха се мокри тишини – намокриха тютюна ми в чибука,
тъй кротичко и в мен заесенѝ, че даже чух как мравката щипука,
как залезът връз гърбавия рид се разпиля на вили-мотовили,
Луната пламна – клечица кибрит, и изпламтя, останала без сили,
мушичка в мрежа паякът лови – додея му да дебне пеперуди! –
и охлювчето в сънните треви зажажда дъжд, за ден да се събуди.
Във капка от небесната вода ли се търкулнах – камъче във бездна? –
да си развея бялата брада и тихо – вдън мъглата! – да изчезна.
16 август 2023 г.
гр. Варна, 20, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
