Отиде си последната надежда,
оттук насетне само болест, смърт...
Без теб и утрото не ще погледна,
за мен бе ти единствен път
напред, нагоре в небесата,
навред отлиташе душата...

Но няма вече да се смея,
без тебе няма да посмея...
Обичам те - това е всичко!
Да чувствам друго не умея!

Плачът удави се във болка,
настана тишина последна...
Не искам мъката триколка
да бутам вечно без надежда!

Ах, моля те, смили се над сърцето,
което било е за теб,
което сутрин без посока
сега се лута без да спре...

Продай ми мъничко надежда,
сълзите с пламък угаси!
Недей оставя ме копнежна,
а пак във теб ме приюти!