Dec 3, 2006, 12:31 AM

Мъка

  Poetry
1.1K 1 1

Отиде си последната надежда,
оттук насетне само болест, смърт...
Без теб и утрото не ще погледна,
за мен бе ти единствен път
напред, нагоре в небесата,
навред отлиташе душата...

Но няма вече да се смея,
без тебе няма да посмея...
Обичам те - това е всичко!
Да чувствам друго не умея!

Плачът удави се във болка,
настана тишина последна...
Не искам мъката триколка
да бутам вечно без надежда!

Ах, моля те, смили се над сърцето,
което било е за теб,
което сутрин без посока
сега се лута без да спре...

Продай ми мъничко надежда,
сълзите с пламък угаси!
Недей оставя ме копнежна,
а пак във теб ме приюти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...