katie (Катя Вълчева) katie (Катя Вълчева)
66
Dec 3, 2006, 12:31 AM

Мъка

  Poetry
1.1K 1 1

Отиде си последната надежда,
оттук насетне само болест, смърт...
Без теб и утрото не ще погледна,
за мен бе ти единствен път
напред, нагоре в небесата,
навред отлиташе душата...

Но няма вече да се смея,
без тебе няма да посмея...
Обичам те - това е всичко!
Да чувствам друго не умея!

Плачът удави се във болка,
настана тишина последна...
Не искам мъката триколка
да бутам вечно без надежда!

Ах, моля те, смили се над сърцето,
което било е за теб,
което сутрин без посока
сега се лута без да спре...

Продай ми мъничко надежда,
сълзите с пламък угаси!
Недей оставя ме копнежна,
а пак във теб ме приюти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Вълчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0