3 дек. 2006 г., 00:31

Мъка

Поэзия

1.1K 1 1

Отиде си последната надежда,
оттук насетне само болест, смърт...
Без теб и утрото не ще погледна,
за мен бе ти единствен път
напред, нагоре в небесата,
навред отлиташе душата...

Но няма вече да се смея,
без тебе няма да посмея...
Обичам те - това е всичко!
Да чувствам друго не умея!

Плачът удави се във болка,
настана тишина последна...
Не искам мъката триколка
да бутам вечно без надежда!

Ах, моля те, смили се над сърцето,
което било е за теб,
което сутрин без посока
сега се лута без да спре...

Продай ми мъничко надежда,
сълзите с пламък угаси!
Недей оставя ме копнежна,
а пак във теб ме приюти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬