Мъка
(в памет на професор Веселин Димитров)
Приятелю,
отиде си и ти.
Когото всички питахме за всичко.
И твоят глас,
създаден да кънти,
на чест ни учеше - дори към необичани.
То с другите
е лесничко, нали.
Но вредно е да мислите еднакво.
Различното
не винаги дели.
Не ни го каза - но пък го дочака.
И Радиото
стана синева,
която доживот копня да видиш.
И даже мъката
бледнее пред това -
какво остави, като си отиде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Белчев Todos los derechos reservados
