Oct 3, 2009, 5:19 PM

Мъка 

  Poetry » Other
660 0 3

 

 

(в памет на професор Веселин Димитров)

 

 

 

Приятелю,

отиде си и ти.

Когото всички питахме за всичко.

И твоят глас,

създаден да кънти,

на чест ни учеше - дори към необичани.

То с другите

е лесничко, нали.

Но вредно е да мислите еднакво.

Различното

не винаги дели.

Не ни го каза - но пък го дочака.

И Радиото

стана синева,

която доживот копня да видиш.

И даже мъката

бледнее пред това -

какво остави, като си отиде.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??