IVETO_tattoo (Ивето)
87 1138
28 jun 2007, 10:02

Мъката на стареца 

  Poesía
578 0 7
  Старец белобрад стоеше в парка,
  стиснал във ръцете стара снимка,
  а от очите му като порой валяха
  безброй сълзи от непреглътната горчилка.

 - Какво ти има, дядо - аз попитах.
 Жал ми стана за човечеца окаян. -
 Разкажи ми всичко, нека те изслушам.
 Тя, споделената тъга, по-малка става.

 Старецът погледна ме и бавно,
 сьс сподавен глас ми заговори:
 - Чедо,  някога аз имах  много,
 което правеше ме истински щастливец.

 - Какво е то, бе дядо, сподели ми.
 Пари ли, злато ли, имане?
 - Не, бе, чедо, туй е във сърцето, дето носиш,
 обич да раздаваш и да имаш.

 "Затова ли тъжен си бе, мило старче" -
 казах си на ум и плаках с него,
 взряна в снимката, от старост пожълтяла,
 където той блажено се усмихва на жена си...

© Ивето Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??