Мъката на стареца
Старец белобрад стоеше в парка,
стиснал във ръцете стара снимка,
а от очите му като порой валяха
безброй сълзи от непреглътната горчилка.
- Какво ти има, дядо - аз попитах.
Жал ми стана за човечеца окаян. -
Разкажи ми всичко, нека те изслушам.
Тя, споделената тъга, по-малка става.
Старецът погледна ме и бавно,
сьс сподавен глас ми заговори:
- Чедо, някога аз имах много,
което правеше ме истински щастливец.
- Какво е то, бе дядо, сподели ми.
Пари ли, злато ли, имане?
- Не, бе, чедо, туй е във сърцето, дето носиш,
обич да раздаваш и да имаш.
"Затова ли тъжен си бе, мило старче" -
казах си на ум и плаках с него,
взряна в снимката, от старост пожълтяла,
където той блажено се усмихва на жена си...
стиснал във ръцете стара снимка,
а от очите му като порой валяха
безброй сълзи от непреглътната горчилка.
- Какво ти има, дядо - аз попитах.
Жал ми стана за човечеца окаян. -
Разкажи ми всичко, нека те изслушам.
Тя, споделената тъга, по-малка става.
Старецът погледна ме и бавно,
сьс сподавен глас ми заговори:
- Чедо, някога аз имах много,
което правеше ме истински щастливец.
- Какво е то, бе дядо, сподели ми.
Пари ли, злато ли, имане?
- Не, бе, чедо, туй е във сърцето, дето носиш,
обич да раздаваш и да имаш.
"Затова ли тъжен си бе, мило старче" -
казах си на ум и плаках с него,
взряна в снимката, от старост пожълтяла,
където той блажено се усмихва на жена си...
© Ивето All rights reserved.
