Старец белобрад стоеше в парка,
стиснал във ръцете стара снимка,
а от очите му като порой валяха
безброй сълзи от непреглътната горчилка.
- Какво ти има, дядо - аз попитах.
Жал ми стана за човечеца окаян. -
Разкажи ми всичко, нека те изслушам.
Тя, споделената тъга, по-малка става.
Старецът погледна ме и бавно,
сьс сподавен глас ми заговори:
- Чедо, някога аз имах много,
което правеше ме истински щастливец. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация