Старец белобрад стоеше в парка, стиснал във ръцете стара снимка, а от очите му като порой валяха безброй сълзи от непреглътната горчилка.
- Какво ти има, дядо - аз попитах. Жал ми стана за човечеца окаян. - Разкажи ми всичко, нека те изслушам. Тя, споделената тъга, по-малка става.
Старецът погледна ме и бавно, сьс сподавен глас ми заговори: - Чедо, някога аз имах много, което правеше ме истински щастливец.
- Какво е то, бе дядо, сподели ми. Пари ли, злато ли, имане? - Не, бе, чедо, туй е във сърцето, дето носиш, обич да раздаваш и да имаш.
"Затова ли тъжен си бе, мило старче" - казах си на ум и плаках с него, взряна в снимката, от старост пожълтяла, където той блажено се усмихва на жена си...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.