Докосваш ме, а в мен гори.
В целувките ти парят рани.
И уж е хубаво, а тъй боли,
боли от толкова мълчане.
Аз дълго любовта мълчах,
във тишината си я бях затворил
и днес, сега не зная как,
със теб за нея да говоря.
А ти почакай! Моля, потърпи
навярно плашещата моя мълчаливост.
Безприказен съм, но и тъй, нали,
целувките ни са достатъчно красиви?
Аз знам, че любовта е трудна в тишина.
Ти дай ми време, Обич моя!
С най-нежните си, истински слова
сърцето ми на теб ще заговори.
А ти посрещай думите му с устни!
И говори ми също със сърце!
Че без теб отново тишина се спуска.
Не ме оставай да мълча. Недей!
© Деян Димитров Todos los derechos reservados
Просто полепваш по кожата
Радвам ти се, Дидо. Радвам се, че имам възможността да чета поезията ти. Направо физически се усеща полъха на една красива, силна, истинска мъжка любов.
"Аз знам, че любовта е трудна в тишина.
Ти дай ми време, Обич моя!
С най-нежните си, истински слова
сърцето ми на теб ще заговори."
Въобще какво съм тръгнала да коментирам
Усмивки!!! За теб!