Мълча, обичайки мълча
Докосваш ме, а в мен гори.
В целувките ти парят рани.
И уж е хубаво, а тъй боли,
боли от толкова мълчане.
Аз дълго любовта мълчах,
във тишината си я бях затворил
и днес, сега не зная как,
със теб за нея да говоря.
А ти почакай! Моля, потърпи
навярно плашещата моя мълчаливост.
Безприказен съм, но и тъй, нали,
целувките ни са достатъчно красиви?
Аз знам, че любовта е трудна в тишина.
Ти дай ми време, Обич моя!
С най-нежните си, истински слова
сърцето ми на теб ще заговори.
А ти посрещай думите му с устни!
И говори ми също със сърце!
Че без теб отново тишина се спуска.
Не ме оставай да мълча. Недей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
