dodic (Деян Димитров)
266 1705
4.07.2008 г., 19:53 ч.

Мълча, обичайки мълча 

  Поезия
1002 0 21
 

 

        Докосваш ме, а в мен гори.

        В целувките ти парят рани.

        И уж е хубаво, а тъй боли,

        боли от толкова мълчане.

        Аз дълго любовта мълчах,

        във тишината си я бях затворил

        и днес, сега не зная как,

        със теб за нея да говоря.

        А ти почакай! Моля, потърпи

        навярно плашещата моя мълчаливост.

        Безприказен съм, но и тъй, нали,

        целувките ни са достатъчно красиви?

 

        Аз знам, че любовта е трудна в тишина.

        Ти дай ми време, Обич моя!

        С най-нежните си, истински слова

        сърцето ми на теб ще заговори.

        А ти посрещай думите му с устни!

        И говори ми също със сърце!

        Че без теб отново тишина се спуска.

        Не ме оставай да мълча. Недей!

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??