Тишината ми с белия лист
е без линии,
чисто бяла, мълчана тъга.
Не докоснат с перо,
а със скъсана струна
и от струната
капе душа.
В тишината със белия лист
поговорих си,
аз говорих - той тих си
мълча,
премълчаваше в себе си
болка и спомени,
премълчаваше много неща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
Благодаря, Веси, Галя, Цвети, Йорданка, Рози(и за съвета)!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
