Тишината ми с белия лист
е без линии,
чисто бяла, мълчана тъга.
Не докоснат с перо,
а със скъсана струна
и от струната
капе душа.
В тишината със белия лист
поговорих си,
аз говорих - той тих си
мълча,
премълчаваше в себе си
болка и спомени,
премълчаваше много неща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados
Благодаря, Веси, Галя, Цвети, Йорданка, Рози(и за съвета)!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
