Mar 15, 2011, 11:00 PM

Мълчалив 

  Poetry
667 0 8

Тишината ми с белия лист

е без линии,

чисто бяла, мълчана тъга.

Не докоснат с перо,

а със скъсана струна

и от струната

капе душа.

В тишината със белия лист

поговорих си,

аз говорих - той тих си

мълча,

премълчаваше в себе си

болка и спомени,

премълчаваше много неща.



© Искра Радева Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??