Тишината ми с белия лист
е без линии,
чисто бяла, мълчана тъга.
Не докоснат с перо,
а със скъсана струна
и от струната
капе душа.
В тишината със белия лист
поговорих си,
аз говорих - той тих си
мълча,
премълчаваше в себе си
болка и спомени,
премълчаваше много неща.
© Искра Радева Николова All rights reserved.