22 mar 2007, 11:24

Мълчаливата игра

  Poesía
994 0 1
Не питам, оставам мълчалива,
пред очите ми кадри заемат позиция...
Душата ми тръпне свенлива,
а в нея - дупка от муниция!

Обстрелваш ме с погледи ясни,
като мишена съм, а ти - куршум!
Взираш се в мен, разголваш ме, ужасно!
И обиждам те, в себе си, наум!

Хиляди погледи като твоя съзирам,
обстрелват ме с явен интерес!
И прикритие за тялото си не намирам,
но спокойна съм, не изпадам в стрес!

Ставам и сластно полюшвам бедра,
походка хищна имитирам...
Кралица съм на мълчаливата игра...
с удоволствие играя, не спирам...

Така ви давам основа за размисли,
обсебвам вашите мисли порочни!
Събирам погледи и тръгвам си...
действията са замислени, нарочно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...