22.03.2007 г., 11:24

Мълчаливата игра

989 0 1
Не питам, оставам мълчалива,
пред очите ми кадри заемат позиция...
Душата ми тръпне свенлива,
а в нея - дупка от муниция!

Обстрелваш ме с погледи ясни,
като мишена съм, а ти - куршум!
Взираш се в мен, разголваш ме, ужасно!
И обиждам те, в себе си, наум!

Хиляди погледи като твоя съзирам,
обстрелват ме с явен интерес!
И прикритие за тялото си не намирам,
но спокойна съм, не изпадам в стрес!

Ставам и сластно полюшвам бедра,
походка хищна имитирам...
Кралица съм на мълчаливата игра...
с удоволствие играя, не спирам...

Така ви давам основа за размисли,
обсебвам вашите мисли порочни!
Събирам погледи и тръгвам си...
действията са замислени, нарочно!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...