22 мар. 2007 г., 11:24

Мълчаливата игра 

  Поэзия
751 0 1
Не питам, оставам мълчалива,
пред очите ми кадри заемат позиция...
Душата ми тръпне свенлива,
а в нея - дупка от муниция!

Обстрелваш ме с погледи ясни,
като мишена съм, а ти - куршум!
Взираш се в мен, разголваш ме, ужасно!
И обиждам те, в себе си, наум!

Хиляди погледи като твоя съзирам,
обстрелват ме с явен интерес!
И прикритие за тялото си не намирам,
но спокойна съм, не изпадам в стрес!

Ставам и сластно полюшвам бедра,
походка хищна имитирам...
Кралица съм на мълчаливата игра...
с удоволствие играя, не спирам...

Така ви давам основа за размисли,
обсебвам вашите мисли порочни!
Събирам погледи и тръгвам си...
действията са замислени, нарочно!

© Златина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??